Човек, преживял много, трудно ще го уплашиш с нещо лошо.
Човек, свикнал да преживява всичко сам, трудно ще го изплашиш с отсъствието си.
Такива хора са и дар и най-голямото мъчение.
Те знаят, че могат и сами.
Те знаят, че винаги може да е по-лошо.
Те са виждали най-лошото
И са тук.
Цели отвън.
Със залепени парченца отвътре
Плаче им се - а се смеят.
Не споделят - но изживяват всяка радост.
Всяка тъга.
Често такива хора остават неразбрани, но не е нужно да ги разбирате.
Само останате до тях…
вече дори не ти се ядосвам.
дори не ти се сърдя.
дори не те чакам.
просто съм уморена
и много,
много
огорчена.
- а.д.(ът)
